Спомняте ли си старата латерна?
Според Уикипедия латерната е музикален инструмент, представляващ малък преносим механичен орган, който възпроизвежда една и съща мелодия чрез въртенето на манивела. За нейн изобретател се смята италианецът Джовани Барбиери, а годината на създаването ѝ е 1702. Формата е продълговата и характерно за нея е, че издава доста специфичен звук. Била е пренасяна на гръб като раница, като собственото й тегло е около 50 кг.
В годините намира голямо разпространение в страните от Средиземноморския регион на Европа, Западна Азия и Северна Африка. Била е използвана за увеселителни цели както по домовете, така и на обществени места – механи, ресторанти, кафенета, по събори, панаири и др. С нея са се правили вечерни серенади. В България латерните идват най-вече от Италия, а когато водещата флорентинска фирма “Туркони”, носител на златни медали от международни изложби, изгражда свой филиал – фабрика в Константинопол, болшинството от латерните идват от там.
Само в Пловдив в началото на ХХ век са “работели“ 93 латерни. Под стара снимка в една от фейсбук групите обаче, по-възрастните споделят, че голяма част от тях след сериозно наводнение в града биват унищожени от водата и една от малкото, които остава, е латерната на бай Данчо. Дълги години той е бил незменна част от колорита и атмосферата на Старинен Пловдив. Обичайното му място било около църквата Св.Св. Константин и Елена, а музиката му сякаш пренасяла сякаш в други времена.
Родом от Чирпан, с годините той постепенно се превръща в една от незабравимите пловдивски емблеми. За него се знае, че е учил в Чехия, говорил чешки и немски, а в по-младите си години е бил шофьор в градския транспорт под тепетата. Някои си спомнят пък, че през зимата често се пренасял и на Коледния базар в една от палатите на Пловдивския панаир. В момента, в който забелязвал някой да се зададе към него, завъртал ръчката и от инструмента започвала да се лее феерия от звуци.
В началото на 2008 г. обаче, латерната замлъква завинаги и оттогава живее само в спомените на по-големите сред нас.
Снимка: An Vas/ Facebook
За него се знае, че пееше в хора на народната милиция и в този на Комитета по Държавна Сигурност управление Шесто, отдел Трети „Борба с Идеологическата Диверсия“. Следеше художници, фотографи, артисти, свещеници. Последните години се алкохолизира и превърна Зографския метох/къщичката в задния двор на Църквата „Свети Константин и Елена“/ в бардак и свърталище на алкохолици. Въпреки изстъпленията му никой не успя да го разкара от там приживе. ДС си пази хората.
Що се отнася до латерната, то тя е собственост на Етнографския музей по документи. В действителност след смъртта му я прибра неговият син и къде се намира сега знае само той. Музеят така и не си я потърси…
И аз така предполагах за този сърдит старец !
Напълнo нoви yсeщания в ceкca: поcтояннa еpекция в пpодължение на някoлкo чaса, издpъжливoст като бик, зacилва ycещанията, yдължaва оpгaзма, пoдобpява кaчeствoто на вкyса и цвeта на cпepмата. Toва е наиcтина гoтино нeщо, жeна ми наиcтина го хаpеса. Кyпиx тyк–- https://do.my/texx